Какво е всъщност стресът?

Темата за стреса е необятна! Затова ще я разгледаме няколко поредни седмици. На 6 юни от 18:30 часа пък започваме поредица от семинари в йога студио Тимшел.  Днес ще наблегнем на разяснение какво е всъщност стресът и как ни влияе в ежедневието. Как да го познаем и какви мерки да вземем преди да е станало твърде късно.

И така. Какво според вас е стресът? Какво си представяте като чуете тази дума? Нещо негативно или нещо позитивно? Всъщност истината е, че няма добри и лоши неща. Всичко е въпрос на лично възприятие и усещане. Но, ако кажем, че лошо за нас е нещо, което ни причинява болка, затруднения, неудобства, а добро е – да се чувстваме щастливи, успешни, доволни, то тогава какво бихте казали? Лошо? Хм … не мисля.

Всъщност стресът е физиологична реакция на тялото ни. Това е най-съвършеният механизъм за самозащита. Всяко нещо, което е ново за нас,или е рязка промяна, тялото ни възприема като потенциална заплаха и е нащрек за евентуална опасност. Пулсът се покачва, може да се появи изпотяване, настръхване, усещане за студ или горещина, адреналинът ни се покачва. В готовност за бягство сме. Нервната система е в активен режим, хормоните бушуват (най-вече кортизол и адреналин).  Чрез тези сигнали, които получаваме, нашето собствено тяло ни предупреждава, че „сме в опасност“. Ежедневно ние се излагаме на ситуации, които „обстрелват“ тялото ни отвсякъде. И най-лошото е, че сами си го причиняваме. Има една поговорка – „Каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи“. Заемаме се с прекалено много задачи, хвърчим от среща в среща, готвим под пара (но не и на пара!), забравяме да спортуваме (или се оправдаваме, че нямаме време, защото имаме куп задачки за вършене), хапваме набързо, спим непълноценно…и така ден след ден, година след година… И сякаш животът ни се изплъзва през пръстите. Искаме да свършим още, и още, и още…и си казваме: няма ли край това тичане? Има! Но трябва да вземем решение да забавим темпото и ДА ГО НАПРАВИМ! След всяка активност тялото има нужда от почивка, за да се възстанови. Нашето тяло има способността да се регенерира и това се случва именно по време на сън и активна почивка (медитация, релаксация). Ако не му дадем този шанс, тялото дълго време е в режим на „бойна готовност“, произвежда прекомерно количество хормони на стреса и в един момент се срива – или се разболяваме, или просто „прегаряме“ (т.нар. Burnout синдром), ако пренебрегнем знаците на тялото ни.

Аз(Тоня Благоева) съм типичен пример за горе написаното. Отдавна го осъзнавам и работя в посока да поема изцяло контрола над живота си. Допреди 3 години работех с неудоволствие в голяма финансова институция и се чувствах като изцеден лимон. Прибирах се и нямах сили за нищо – проклятието на прането и мръсните чинии сякаш беше надвиснало заплашително над нас. В съчетание – две малки деца, и двете ревящи до 2 годинки, и двете търсещи (и получаващи) внимание, любов и гушкане. Но за това ще си говорим в някоя от следващите седмици – Стресът вкъщи. Да се върнем на Стреса на работа – също подробно ще го разгледаме в следваща статия.

Напуснах сигурната и стабилна работа. И не само, че напуснах, ами завих на 180 градуса. Изкарах курсове и започнах да правя Боуен терапии. Паралелно (за да не ми е скучно 🙂 ) карах курсове и за фасилитатор по семейни констелации. За капак на втората година записах да уча и Рехабилитация – второ висше. С нова работа, ново поприще, две деца, мъж и домакинство, и хоби – моята арт терапия за освобождаване от стреса. И макар да са ми много дините и не във всеки от дните да успявам да жонглирам с тях (понякога някоя се разпльоква на земята), търсенето и откриването на това коя съм АЗ ми дава сили и стимул да продължа. Дава ми свободата да бъда всеки, който пожелая. Защото да откриеш кой си, и кой искаш да бъдеш е най-върховното нещо за мен. Тогава всичките дини, които понякога ти се струват свръх тежки, добиват смисъл и осъзнаваш защо ги носиш. А ако решиш, че те вече не са част от теб смело и с радост ги пускаш на земята – тя ще ги препрати там където са нужни.

Стресът е наш приятел. Той е материализирано послание от нас за нас самите. Всяко физическо или психо-емоционално неразположение е знак, че правим нещо, което не е в унисон с висшата ни същност. Хубаво е да се вслушваме в тези знаци, да ги анализираме и да решим как ще действаме. Никой не може и не трябва да ни казва как да постъпим. Единствено наша е отговорността за нашите действия и за това как ще изживеем живота си. Рано или късно ще се вслушаме в знаците. Ако този живот не ни стигне – в следващия. Важното е да живеем смело, да постигаме мечтите си, да се грижим за себе си и всеки ден да сме по-добра версия на нас самите от предишния ден. Така че следващия път когато имате главоболие, сърцебиене, тревожност, непълноценен сън, обхване ви депресия или апатия, усещате, че препускате прекалено бързо, просто спрете. Притихнете в себе си. Задайте си въпроса – какво направих в мой ущърб? Мога ли да го направя по-добре за мен? Замислете се грижите ли се добре за тялото и духа си – спортувате ли, храните ли се здравословно, подарявате ли си време само за вас (за масаж, Боуен, кино, излизане с приятели, четене на книжка и т.н.)? Ако не – защо? Кое е по-важно от вас? Кое не може да почака? Кой или какво слагате преди себе си по важност? Ще кажете – децата! Те са най-важното нещо в живота ми. Да, така е, но са на второ място, след вас самите! Това беше моя грешка дълги години. Откакто станах майка животът ми коренно се промени. Бях майка орлица. Обгрижвах децата си безкрайно. бдях над тях, борих се 6 месеца, за да кърмя сина си, не спях, не се хранех пълноценно, не си бях купувала нищичко лично за мен повече от 2 години! Бях потънала в майчинство до уши. После 1 година се върнах на работа, забелязах, че все пак и аз съществувам. Отново си купувах дрехи за мен. Започнах да правя и картички (любимо хоби). Докато не се появи номер 2. И пак всичко започна отначало. Само че този път с още по-голяма сила – вече делях вниманието и любовта си на 2. И така още близо 3 години…когато обръчите ми избиха и „прегорях“ от това да бъда майка. Ама не каква да е майка, а такава, която поставя себе си на последно място – първо са децата, после мъжа, после къщата, после готвенето, после работа, хоби…… и в цялото нещо забравях да живея себе си. Бях избрала да съм някой друг и тялото ми негодуваше. Искаше свобода! Крещеше за свобода. Първо я търсех навън, извън мен и семейството. После открих, че трябва да открия вътрешната си свобода, да си позволя да съм важна поне колкото другите.

За това ми помогнаха йога, Боуен, мъжа ми (който ме подкрепя във всяко нещо, дори и най-безумните и щури идеи) и не на последно място – АЗ САМАТА! Осъзнах, че ако сама не си помогна, никой друг не е в състояние да го направи. Открих, че да си намираш центъра не било толкова трудно, когато го правиш осъзнато и целенасочено. Изчетох много книги, минах през много учители (всеки човек, който срещаме по пътя си е наш учител, въпросът е да се вслушаме и да разшифроваме посланието), семинари за личностно развитие и накрая открих, че всичко, което ми трябва е вътре в мен. Открих, че не сме тук на Земята за да се учим, а за да си СПОМНИМ кои сме, и по-важното – кои искаме да бъдем. Когато знаем кои сме предприемаме действия, които са полезни за нас. Стресът вече не може да ни повали. Може само да бъде „сверяване на часовника ни“ или компас. Защото когато сме осъзнати ние избираме бързо да излизаме от ситуации, които ни носят негативи.

Работата ми като Боуен терапевт ме среща с много хора, за които стресът е тяхно ежедневие. Надявам се, че освен че им помагам като балансирам телата им, успявам да им предам и всичко, което съм си спомнила за живота. Много хора са ми казвали, че дори само с присъствието си ги успокоявам. А това ме прави безкрайно щастлива. Животът е магия, която е най-мощна, когато е споделена. А вие вярвате ли в магични неща?