Кинцуги е древна японска декоративна техника за реставрация на керамика. Вместо да изхвърлят разбилите се керамични съдове, древните японци са решили да залепват разбитите части наново, а останалите от залепването пукнатини и белези да подчертават със злато или друг благороден метал. Според тяхната философия, пукнатините и несъвършенствата са важна част от историята на един предмет.

Като философия, Кинцуги е подобно на японската философия на Уаби-саби. Кара ни не само да прегърнем несъвършенствата, но и да се вдъхновяваме от тях. Японската естетика оценява следите на износване от използването на един предмет, а поправката с Кинцуги превръща предмета в нещо по-хубаво, отколкото е бил оригиналът.

Тази декоративна техника ни кара да се замислим за невероятната красота на предмета, който е уникален именно със своята история. Някога той е бил съвършен, после е бил счупен и наново залепен. Това че е бил възстановен го е направило още по-интересен и уникален.

Тази техника ни помага да погледнем по нов начин върху себе си и да преосмислим нашето отношение към себе си. Както един разбит предмет, който е бил грижливо реставриран с помощта на техниката Кинцуги, така и всеки един от нас носи в себе си нещо скъпоценно и уникално, което заслужава да бъде реставрирано с най-скъпия метал – златото. Ако в живота ни се е случило нещо тежко, ако сме претърпели сложни изпитания или здравословни проблеми, то при правилното отношение към тях, можем да осъзнаем, че те са ни направили още по-прекрасни и уникални.

Кинцуги е много красива метафора на живота, която може да ни помогне в тежки житейски ситуации. Идеята на тази философия е да приемеш недостатъците си, или трудните моменти, през които преминаваш, да се опреш на тях и да се „сглобиш“ наново, като се превърнеш в още по-уникална и красива личност.

                                                           Паола Антонини

Вдъхновяващ пример за личност, която е „направена“ с техниката Кинцуги е португалският блогър Паола Антонини. След претърпяването на тежка катастрофа, тя преминава през ампутация на крака. Според нея, в нашия живот винаги ще има изменения, след които ще ни се налага да правим избор. След аварията тя е имала избор – да страда до края на живота си заради факта, че е изгубила крака си, или да бъде благодарна за това, че е останала жива и да се радва на живота. Тя прави втория избор и вдъхновява хиляди хора по света със своето послание, че въпреки всяко едно изпитание, ние може винаги да се опитаме да бъдем щастливи и благодарни за това, което имаме.

Тя не само не изпитва комплекси от начина, по който изглежда с протезата си, но и го подчертава като едно истинско Кинцуги, като носи къси поли и оцветява протезата си с ярки цветове. Тя води активен и пълноценен начин на живот и не се срамува от своите белези, защото те са част от нейната неповторима история. В своя блог тя вдъхновява хиляди хора, като ги кара да се замислят, че тежките обстоятелства на живота винаги могат да бъдат смекчени, в случай че ние успеем да променим отношението си към тях.

Кинцуги може да ни помогне и за приемането на собствените ни недостатъци. Голяма част от хората се измъчват от усещането, че някоя част от тялото им не е красива, правилна или симетрична, което ги кара да лягат под ножа на пластичен хирург. Дали обаче именно това наше «несъвършенство» не представлява нашата уникалност и индивидуалност? Техниката Кинцуги ни помага да прегърнем нашите несъвършенства, да ги заобичаме и да ги превърнем в наши силни страни.